ГРЕЙНА СЛЪНЦЕ...МРАЗОВИТО
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Грейна слънце…Мразовито.
Чисто е небето и е синьо.
На дървото с голи клони
двете
врани
ме разглеждат скрито.
Сигурно, за тях съм смешен -
утрото посрещнах на балкона,
пуших дълго, мръзнах скрито…
“ -Тази птица пък каква е ?!
Пощуря светът, не ще и дума!..”
- Гракнаха една след друга двете врани.
Духна вятър, шумолят листата.
Полетяха няколко, и сякаш птици:
горе
дигнаха се,
после тихо
паднаха
обратно
към земята.
Враните дори не ги видяха.
С човките подреждат свойте мисли,
разпилени, рошави-в перата.
Гася и последната цигара.
Крия длани в свойто яке.
Мръзнах, а дори не съм усетил.
Мина нощ, и пак безсънна,
и посрещнах утрото сред врани.
© Светослав Иванов All rights reserved.
