Грях...

Poetry

117 0 2

Към тебе аз погледнах за пръв път те видях Врата тогаз открехнах на нов и страстен грях Светът ми се обърна щом зърна ме и ти Съзнанието обгърна, душата веч не спи С очи искрящо сини изпълнени с мечти С ръце от детелини Обсебваща си ти! Поисках те тогава и моя беше ти да грях това остава но райски е нали?