Jun 21, 2005, 4:38 PM

Художникът

  Poetry
110 0 8
Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче
на груба кедрова кора,
дълбана
с формата на лодка
от взиране до корен ...

Успял
да скрие себе си
в длетото на съдбата
оставя
своето присъствие
в естествените
фигурки
от напластената смола.

Безкрайно абстрахиран
от предразсъдъци
и форми
загатва с лъч
абстрактното си хрумване
за Път,
по който ...
ние сме мишените.

На фона
на млечно-белите нюанси,
достига
пълното си заличаване -
до образ,
за да направи
съществуването вечно...

А тази сутрин
четката му
е безкрайно синя
и погледа
е странно замечтан.
Рисува ...
цвета на необятното
в очите ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Една усмивка и от мен, макар да не съм художник, но ти си!

  • На фона
    на млечно-белите нюанси,
    достига
    пълното си заличаване -
    до образ,
    за да направи
    съществуването вечно...

    ...
    това е !
  • Да
  • Уникално, художник с думи.
  • Една усмивка и от мен, макар да не съм художник, но ти си!