И лятото накрая става есен...
Облизваш се пред чуждите череши.
Усещам те дори с върха на миглите си.
Наивният понякога е грешник.
От вярата изглеждам като библия.
Нечакан като вик увисва здрачът.
( измислиха го в някакво поверие)
Любов. Добра възможност да поплачеш.
Изгубен си, отричайки намереното.
Косачът се поряза на косата си.
И лятото накрая става есен...
С мълчание се прави тишината.
Попитах и въжето. И обесения.
Усещам те дори с върха на миглите си.
Наивният понякога е грешник.
От вярата изглеждам като библия.
Нечакан като вик увисва здрачът.
( измислиха го в някакво поверие)
Любов. Добра възможност да поплачеш.
Изгубен си, отричайки намереното.
Косачът се поряза на косата си.
И лятото накрая става есен...
С мълчание се прави тишината.
Попитах и въжето. И обесения.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
