Някой лае по... кучето. Тая вечер е тъмна.
Няма спомен обичане. Устните ми са стръмни.
Гол е дворът ми. Бедния. И се крие зад мрака.
А луната, поредната, олюлява хамака ми.
Над оградата дебне остър лъч като брадва. ...
Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете й се любеха със птиците.
Тя боязливо идваше към църквата ...
/да сЪ чИте мекУ... с подрусванИ/
Левийо ми крак изтръпна. Цялата настръхнах.
Ут цигарата на внука сал идин път дръпнах.
Ма така са замъглявих. И така мий смешну!
Лъжат! Туй ни са тутуни. Има нящу грешну. ...
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият сред всичките ми гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...
/бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/
Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна и работна.
'Неска съм идна красива патка. ...
(а сега малко хумор! Стига сме тъгували.
Да се посмеем*)
/да сЪ чИте мекУ и диалектнУ/ :))
Малко дървен мат'риал съм струпала,
да ми е спукойно чак ду зимата. ...
Затяга ме за гърлото невидимо въже.
А корабът спокойно живее в плитчините.
Последен капитан. Породата мъже,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност. ...
Облизваш се пред чуждите череши.
Усещам те дори с върха на миглите си.
Наивният понякога е грешник.
От вярата изглеждам като библия.
Нечакан като вик увисва здрачът. ...
Закачлив като гъдел е вятърът.
Оглупял. Изтърван ми се смее.
Нашамарих го. Лошия пакостник!
И безвятърно се оплезих.
Но ми писна от смахната веселост. ...
Внезапна като трус усетих болката.
(вградена е в листата на чимшира)
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра. ...
Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Една звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му е празна. И е сам.
А корабът - сънуване е само.
И за сирените не е добре. ...
Не всичко е изгубено. Четирдесет.
(надеждата е спомен за отчаяните)
Животът е лъжец. Убива смисъла.
Морето има твърдост за моряците.
Четирдесет. Решена кръстословица. ...
Отивай си, Любов. Лъжлива кучка!
Ще се изсмея ( с обич) във лицето ти.
Разкарай се! На другите се случвай.
Не си за мен, порочна непотребнице!
Най-евтината. Куца проститутка ...
Мъжете крият своите сълзи.
И тихо. И наум безшумно плачат.
Ти придружаваш думите с лъжи.
Лъжите – с безпокойството на палача.
Поглеждаш ме, разстрелвайки откосно. ...
Цялата те разказах. (Аз ви срещнах, приятелко.)
Той ме слушаше вярно. А попита за още.
"Тънка е като вятър. Нежна и обаятелна.
Талантлива и трайна. (Даже като е рошава.)"
Сетих се. Ти приличаш на усмивка. И лято. ...
