Jul 26, 2006, 12:10 PM

Петлите ме възпяха утре...

  Poetry
111 0 26

Внезапна като трус усетих болката.
(вградена е в листата на чимшира)
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.

Не исках да съм сянката на вятъра.
И колене поставих под амвона.
Петлите ме възпяха утре. Цялата.
Покорството ме правеше свободна.

И тази нощ ще стана на молитва.
(
По пясък от море ще се напиша.)
Последната любов е много тиха.

И мога да се чуя как не дишам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря на всички...


    много боли тая любов)))
  • търся съвет как да направя така, че да не ми сваля на долния ред по дългите...
    така разбива формата.

    Помогнете ми, ако можете.
  • Браво! Браво!
  • " И тази нощ ще стна на молитва.
    ( По пясък то море ще се напиша.)
    Последната любов е много тиха.
    И мога да се чуя, че не дишам."
    Направо ме задъха! Браво! Браво! Браво!
  • Чудесно!!!
    Поздрави!!!