Петлите ме възпяха утре...
|
Внезапна като трус усетих болката. Не исках да съм сянката на вятъра. И колене поставих под амвона. Петлите ме възпяха утре. Цялата. Покорството ме правеше свободна. И тази нощ ще стана на молитва. (По пясък от море ще се напиша.) Последната любов е много тиха. И мога да се чуя как не дишам. | ||||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
)))