Овцете нямат нужда от...
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият сред всичките ми гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Овцете нямат нужда от намордник.
(Бодлите са последното признание.)
Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да умирам. Вместо тебе.
Зелено е дълбокото на жаждата ми.
А пролетта за първи път - последна.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Да не ти пука кой какво харесва! Аз помня това" Мразете ме за думите ми! Мога ги!" - повтарям си го всеки ден
! Този ти стих на изуст го научих и то не нарочно, а от хиляда пъти препрочитане...Пусни този стих, моля те! Давй смело напред с хумора! Не че няма на какво да се посмеем иначе!
