Който търси вятър...
Затяга ме за гърлото невидимо въже.
А корабът спокойно живее в плитчините.
Последен капитан. Породата мъже,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност.
И утрото без изгрев изглежда непотребно.
След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва.
Когато проумявах ми загорча от сладост.
Усмивката от обич и зъбите разкрива.
Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
Но който търси вятър сам буря си намира...
А корабът спокойно живее в плитчините.
Последен капитан. Породата мъже,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност.
И утрото без изгрев изглежда непотребно.
След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва.
Когато проумявах ми загорча от сладост.
Усмивката от обич и зъбите разкрива.
Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
Но който търси вятър сам буря си намира...
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
