Jul 21, 2006, 12:25 PM

Висока катедрална нощ...

  Poetry
176 0 46
Не исках слънце. Пукната пара
се търколи гореща по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов. Започна малка.

Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.

Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато… като изгрев ме напусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • здравейте, хора!

    радвам ви се*
  • здравейте всички1!!!

    аз просто съм Палвина ЙОСЕВА.
    и мога да пиша...

    и обичам...и вярвах...в хората.
  • Браво! Оригинално! Хареса ми!
  • Към Светослав Иванов:
    Точно Вие сте този, който ще я оцени! И още двама -трима автора. Това е моето мнение. Къв Вас единствено изпитвам чувство на преклонение!
    Но като общо сайта има нужда от профилактика - необходимост от филтър! Моите почитания!
  • Поздравления! За мен сте невероятен автор - следя всичко което публикувате в други сайтове! Тук не е място за Вас - елитарна е поезията Ви! Моите уважения!