Висока катедрална нощ...
Не исках слънце. Пукната пара
се търколи гореща по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов. Започна малка.
Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.
Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато… като изгрев ме напусна.
се търколи гореща по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов. Започна малка.
Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.
Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато… като изгрев ме напусна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados
