Jun 9, 2006, 12:27 AM

И НЯКОЙ ДЕН

  Poetry
155 0 10
 И някой ден, когато нищо не остане...
 Спомни си мен, върни се в любовта ни.
 Когато гаснат на живота последните лъчи
 върни се, погледни ме с тези бисерни очи.  
 
 
 Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
 тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела.
 Усмихни се, обгърни ме с безкрайно топли ръце.
 Нека слеем мойто гневно и твойто нежно сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е!Когато нищо не остане,остава само спомена-той ни дава сила да продължим.
  • През бъдещето и "нищото"...
    До отвъдното!
    Но недей с гневно сърце!Даже и да имаш причина...

    Чета те с удоволствие!

    С поздрави и пожелания за успехи!
  • Хубаво!
  • Харесва ми!Поздрав за стиха!
  • " Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
    тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела."
    Тунелът със светлината......Да,така е!