9 июн. 2006 г., 00:27

И НЯКОЙ ДЕН

153 0 10
 И някой ден, когато нищо не остане...
 Спомни си мен, върни се в любовта ни.
 Когато гаснат на живота последните лъчи
 върни се, погледни ме с тези бисерни очи.  
 
 
 Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
 тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела.
 Усмихни се, обгърни ме с безкрайно топли ръце.
 Нека слеем мойто гневно и твойто нежно сърце

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е!Когато нищо не остане,остава само спомена-той ни дава сила да продължим.
  • През бъдещето и "нищото"...
    До отвъдното!
    Но недей с гневно сърце!Даже и да имаш причина...

    Чета те с удоволствие!

    С поздрави и пожелания за успехи!
  • Хубаво!
  • Харесва ми!Поздрав за стиха!
  • " Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
    тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела."
    Тунелът със светлината......Да,така е!