И утре

Poetry

154 0 38

Извитата вежда на сърпа лунен<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

поглежда ме със намек скрит

и вече зная - теб бленувам -

Любов! – Насладата отпих.

А жаждата ми става по-голяма,

в гърдите ми нахлува зной

и устните - малинова поляна -

попиват твоя сит порой...

Притихвам във прегръдката ти силна,

въздишам сладко в твоето легло,

сънят прошепва ми – Любима!

И утре пак ще сме едно..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments