И утре
Извитата вежда на сърпа лунен<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
поглежда ме със намек скрит
и вече зная - теб бленувам -
Любов! – Насладата отпих.
А жаждата ми става по-голяма,
в гърдите ми нахлува зной
и устните - малинова поляна -
попиват твоя сит порой...
Притихвам във прегръдката ти силна,
въздишам сладко в твоето легло,
сънят прошепва ми – Любима!
И утре пак ще сме едно..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люси Все права защищены
