Иди си
Душата ми тихичко хлипа.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Очите ми се пълнят със сълзи.
Не, това е дъждът, който се изсипа,
за да измие и последните мечти.
като порой излива се в нощта.
Защо стоиш до мен, кажи ми?
За да обсъдим поредната лъжа?
Иди си! Нека се наплача.
Не протягай към мене ръка.
Тръгни си! Слей се със здрача.
Остави ме да бъда сама.
За да мога от сърцето да откъсна
всяко местенце, където си ти.
Всяка връзка към теб да прекъсна
и да си кажа: „Хей, я пак се усмихни!”
© Ванда All rights reserved.
)
