14.05.2006 г., 21:42

Иди си

137 0 12

Душата ми тихичко хлипа.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Очите ми се пълнят със сълзи.

Не, това е дъждът, който се изсипа,

за да измие и последните мечти.

 

Болката, събирана с години,

като порой излива се в нощта.

Защо стоиш до мен, кажи ми?

За да обсъдим поредната лъжа?

 

Иди си! Нека се наплача.

Не протягай към мене ръка.

Тръгни си! Слей се със здрача.

Остави ме да бъда сама.

 

За да мога от сърцето да откъсна

всяко местенце, където си ти.

Всяка връзка към теб да прекъсна

и да си кажа: „Хей, я пак се усмихни!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванда Всички права запазени

Коментари

Коментари