Тинаму
72 резултата
Сега или никога - 2
Пламен стоеше зад ъгъла на сградата и наблюдаваше как Ива се приближава към мястото на срещата. Отново бе в бяло. Блузката й бе прилепнала и леко къса. Очертаваше прекрасните й гърди и показваше част от коремчето й. Полата й бе дълга и права, но с две големи цепки отстрани, така че да не пречи и огр ...
192
22
Сега или никога!
Пламен се бе отпуснал в средата на сепарето и бавно отпиваше от студената бира. Цялата му компания беше на дансинга и се веселеше под звуците на последния хит на Morandi - Falling Asleep. Но очите му не следяха тях. Една дама, цялата в бяло, привличаше погледа му като магнит. Косата й се разпиляваше ...
205
20
Още един ден, един ден светлина...
Посвещавам този разказ на Васил Жечев. Бъди все така усмихнат и силен, приятелю!
Денят му започваше винаги по един и същи начин. Точно в 8 сутринта отваряше очи, поглеждаше голямата картина, закачена над скрина и се усмихваше. Прошепваше тихичко: „Още един ден, един ден светлина...” Поизлежаваше се ...
Денят му започваше винаги по един и същи начин. Точно в 8 сутринта отваряше очи, поглеждаше голямата картина, закачена над скрина и се усмихваше. Прошепваше тихичко: „Още един ден, един ден светлина...” Поизлежаваше се ...
225
22
Минутка за фантазия
Отварям очи и над мен се разлива едно море от пухкави облачета. Слънцето се прокрадва закачливо между тях и нежно ги гали с лъчите си. Оглежда се в рехавостта на белотата им. Танцува из необятните простори. Чувства се леко и щастливо, както и аз самата в този миг. Лежа по гръб върху тревата, тъй зел ...
234
18
Една крачка към миналото
Даниел стоеше на ъгъла пред градския часовник и чакаше съпругата си да излезе от работа. Щяха да обикалят из магазините. Това не беше от най-приятните му занимания, но понякога се налагаше да премълчи и да изтърпи двучасовото ровене за поредната кичозна дрешка, която уж била най-модерна за сезона. Д ...
216
24
Сълзи от безсилие...
Елиза четеше последния роман на Лъдлъм. Държеше книгата много внимателно. Не трябваше да я цапа или прегъва, защото съседката нямаше да й даде повече друга. А Ели обожаваше да чете. Така бягаше от реалния живот. Пътуваше мислено. Мечтаеше с героите. Запълваше вечерите си, докато майка й пиеше и се н ...
242
16
Рожден ден
Виктор нервно поглеждаше часовника си. Наближаваше 18 часа, а той все още не бе излязъл от службата. Не трябваше да изтърва автобуса в 18.15 ч., защото е последният. Преди половин година му се наложи да се премести в друг клон на фирмата. Работата беше на 60км от дома. Не можеше да си позволи да път ...
234
14
На чаша бира...
Свилен погледна часовника си. Беше 17.28 часа. Имаше още половин час до срещата си с Димитров. Трябваше да се уточнят за някои детайли по новия проект. Решиха да го направят извън офиса, защото в сградата беше ад. От два дена бяха без климатик. Огледа се. Не го забеляза и реши все пак да не го чака ...
176
12
Обич... само обич...
Опитвам се да заспя, а пред мен все се появяват очите на Стела. Срещнах я днес следобед като се прибирах от работа. Отиваше към училище.
- Здравейте, госпожо! Как сте? – усмихна ми се момичето, но гласчето й беше изгубило онези прекрасни като камбанен звън нотки.
- Здравей, Стеле! Благодаря, добре с ...
- Здравейте, госпожо! Как сте? – усмихна ми се момичето, но гласчето й беше изгубило онези прекрасни като камбанен звън нотки.
- Здравей, Стеле! Благодаря, добре с ...
314
18
Тихи сълзи
Ива крачеше бързо по едва осветените улици. Снегът хрущеше под краката й. Беше сложила ръце в джобовете на якето си. Скрила бе лице в голямата му яка, за да го предпази поне малко от студа. Беше изморена от тренировките в залата за баскетбол и искаше да се прибере колкото се може по-скоро. Мечтаеше ...
238
22
