17.06.2006 г., 1:08

Не ти стига това...

155 0 16

Звезди не мога аз да ти сваля,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

нито Млечния път да ти постеля.

Не съм ни слънце да ти светя,

ни огън – сърцето ти да сгрея.

                          

Притежавам само любовта

и две протегнати към теб ръце.

Разбрах,  не ти стига това.

Поиска още, но друго аз нямах.

 

Изгубила бях свойта свобода,

парите си изтърсила бях някъде,

а желаната от всеки красота,

незабелязано бе минала край мен.

 

Сведох глава, сълзите си преглътнах

и тихо в мрака аз потънах,

проумяла, че недостижим си ти,

че пак за полет съм мечтала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Ванда! Страхотно пишеш и поезия и проза!
  • Много ми хареса!(6)
  • Благодаря ви!!!
  • Притежаваш Любовта и нежно сърце!!! Какво повече от това? Всичко останало е преходно. Чудесен стих!!! Поздрави!!!
  • Притежавам само любовта
    и две протегнати към теб ръце...

    Щом в сърцето си носиш любовта, значи имаш всичко, Ванда!
    Бъди истински обичана! Поздрав за стиха!