Тинаму

72 el resultado

Вземи си любовта 🇧🇬

Думите ти като остър нож
сърцето ми пробождат и дълбаят,
готови да изтръгнат любовта,
оставена ми май назаем и за малко.
Вземи си я – измамница бе явно, ...
189 20

Снощи те сънувах... 🇧🇬

Казах ли ти? – снощи те сънувах…
Щастлив бе като в моите мечти.
Сякаш поток буен бе отмил
тъгата ти в морето от сълзи
или вятър силен бе отвял ...
209 34

Днес на града си приличам 🇧🇬

Днес на града си аз приличам.
От небето и от очите ми вали.
Сърцето ми - улица изронена е,
разбита от силния проливен дъжд.
Утре слънцето пак ще напече ...
158 14

Подари ми този миг, Любов!!! 🇧🇬

Ела при мен, Любов!
Не стой тъй плахо отстрани.
Забързаният ден се скри
и стана време за обичане.
Подай ръка, Любов! ...
226 36

Хайку 🇧🇬

Върбата се наведе.
Целуна нежно езерото
и се разплака.
138 22

Заблуда 🇧🇬

Две тела се носят плавно
в ритъм на тъжна балада.
Очите ти ги следват жадно.
Душата ти бавно изгаря.
Виждаш как се сплитат ръцете, ...
159 24

Сега или никога - 2 🇧🇬

Пламен стоеше зад ъгъла на сградата и наблюдаваше как Ива се приближава към мястото на срещата. Отново бе в бяло. Блузката й бе прилепнала и леко къса. Очертаваше прекрасните й гърди и показваше част от коремчето й. Полата й бе дълга и права, но с две големи цепки отстрани, така че да не пречи и огр ...
192 22

Сега или никога! 🇧🇬

Пламен се бе отпуснал в средата на сепарето и бавно отпиваше от студената бира. Цялата му компания беше на дансинга и се веселеше под звуците на последния хит на Morandi - Falling Asleep. Но очите му не следяха тях. Една дама, цялата в бяло, привличаше погледа му като магнит. Косата й се разпиляваше ...
207 20

Това е моята ЖЕНА! 🇧🇬

Погледни я!
Не е ли тя красавицата, във която
до полуда влюби се преди години?
Все така прилича цялата на лято.
Миглите тъй дълги и извити, ...
214 28

Спи, мое мило дете! 🇧🇬

Затвори очи, мое сладко дете!
История една ще ти разкажа.
Там горе в далечното небе
две облачета пухкави и бели
цял ден лудували на воля. ...
149 26

Още един ден, един ден светлина... 🇧🇬

Посвещавам този разказ на Васил Жечев. Бъди все така усмихнат и силен, приятелю!
Денят му започваше винаги по един и същи начин. Точно в 8 сутринта отваряше очи, поглеждаше голямата картина, закачена над скрина и се усмихваше. Прошепваше тихичко: „Още един ден, един ден светлина...” Поизлежаваше се ...
225 22

Бай Коле се връща 🇧🇬

Изкиха се рейса и спря.
Залита бай Коле с торбата.
Подпира седалки с ръка,
че бая му се мъти главата.
Слиза, но поглед навежда. ...
144 38

Бай Коле в града - 2 🇧🇬

Хукна бай Коле, но спря се.
Що ли да бърза за село?
Я да си очите изплакне
и устни по хубост оближе.
Седна бай Коле на бара, ...
128 32

Усещане за пустота 🇧🇬

Сълзи бавно по лицето ми се стичат.
Мокрят ухаещата на теб възглавница.
Устните ти попиват капките болка,
извиращи от раздвоената ми душа.
Не искам да отварям очи. ...
138 20

Към мен погледни 🇧🇬

Тъжен си. Плачеш. Недей!
Не разкъсвай сърцето ми пак.
Не оставяй сълзи да се стичат
по лицето ти тъй изморено.
Поглед свеждаш. Зная, тежи. ...
175 30

Минутка за фантазия 🇧🇬

Отварям очи и над мен се разлива едно море от пухкави облачета. Слънцето се прокрадва закачливо между тях и нежно ги гали с лъчите си. Оглежда се в рехавостта на белотата им. Танцува из необятните простори. Чувства се леко и щастливо, както и аз самата в този миг. Лежа по гръб върху тревата, тъй зел ...
234 18

Сън 🇧🇬

Един и същи сън преследва ме.
Нощите ми прави неспокойни.
Бягам из гора. Дърветата се сбират.
Пак се леят дъждове поройни.
Листата плачат. Клоните огъват се. ...
242 58

Едно тъжно откровение... 🇧🇬

Няма те. Чувствам се безсилна и ограбена.
Домът в празен. Тишината цари навсякъде.
Само в душата ми бушува болката,
че е изтекъл още един миг без теб.
Цигара запалвам... уж , за да не нервнича. ...
245 34

Вирту - Жулиета 🇧🇬

Сам самичък тази вечер Ивчо в къщи си остана.
Изкъпá се, напудрù се и пред компа той застана.
“Опера”-та бързо пусна и зарови се из нета.
Dа открие Ивчо иска свойта вирту - Жулиета.
А за чата чул е „кеф - сто канала разни”- ...
174 26

Помни ме още... 🇧🇬

Там до коша за боклук
старица клета ровеше в една торба.
Ръцете й набръчкани и груби
жадно преобръщаха плика.
До нея мърляво, кльощаво куче ...
223 26

За теб ще се раздам... 🇧🇬

Искам ръка нагоре да протегна.
Със звезди сърце да нарисувам.
Целувка по луната да ти пратя
и с лек ветрец да те погаля.
Погледни небето, обич моя! ...
244 44

Отново жива 🇧🇬

В живота ми внезапно ти се появи.
Жаравата разрови пламъче да търсиш,
остатъци от нежност и желания,
заровени там някъде в душата.
Погали ме със думи романтични. ...
180 28

Бай Коле в града 🇧🇬

Решил днес бай Коле
рейса да фани, у града да иде.
Стъкмил се,
зализал остатъцити от пирчема,
мушнал няколко гроша ...
151 18

Една крачка към миналото 🇧🇬

Даниел стоеше на ъгъла пред градския часовник и чакаше съпругата си да излезе от работа. Щяха да обикалят из магазините. Това не беше от най-приятните му занимания, но понякога се налагаше да премълчи и да изтърпи двучасовото ровене за поредната кичозна дрешка, която уж била най-модерна за сезона. Д ...
218 24

Не ти стига това... 🇧🇬

Звезди не мога аз да ти сваля,
нито Млечния път да ти постеля.
Не съм ни слънце да ти светя,
ни огън – сърцето ти да сгрея.
Притежавам само любовта ...
153 16

Сълзи от безсилие... 🇧🇬

Елиза четеше последния роман на Лъдлъм. Държеше книгата много внимателно. Не трябваше да я цапа или прегъва, защото съседката нямаше да й даде повече друга. А Ели обожаваше да чете. Така бягаше от реалния живот. Пътуваше мислено. Мечтаеше с героите. Запълваше вечерите си, докато майка й пиеше и се н ...
242 16

Бягство 🇧🇬

Луната огрява слабичко тяло
на треперещо босоного момиче.
Забързани стъпки локвите пръскат.
Сълзи премрежват очите.
Душата е дрипа раздрана, ...
152 14

Бягството - невъзможно... 🇧🇬

„Пак караш сърцето ми да плаче.”
Думите ти забиха се в гърдите ми.
Обиколиха трескаво мислите ми
и свиха на топка душата ми.
Поисках да се скрия в оня самотен ъгъл, ...
161 30

Рожден ден 🇧🇬

Виктор нервно поглеждаше часовника си. Наближаваше 18 часа, а той все още не бе излязъл от службата. Не трябваше да изтърва автобуса в 18.15 ч., защото е последният. Преди половин година му се наложи да се премести в друг клон на фирмата. Работата беше на 60км от дома. Не можеше да си позволи да път ...
235 14

Лутаници 🇧🇬

Броя дните. Броя минутите.
Мислите се лутат.
Чакам те. Прибираш се. Целуваш я.
Вечеряте...проблемите...децата.
Часовете летят.Аз пак чакам. ...
125 20

Защо? 🇧🇬

Защо животът тъй жестоко ни променя
и заличава младежките копнежи?
Защо замечтаността ни той заменя
със строгата сериозност на годините?
Къде са красотата и мечтите, ...
197 22

На чаша бира... 🇧🇬

Свилен погледна часовника си. Беше 17.28 часа. Имаше още половин час до срещата си с Димитров. Трябваше да се уточнят за някои детайли по новия проект. Решиха да го направят извън офиса, защото в сградата беше ад. От два дена бяха без климатик. Огледа се. Не го забеляза и реши все пак да не го чака ...
177 12

Обич... само обич... 🇧🇬

Опитвам се да заспя, а пред мен все се появяват очите на Стела. Срещнах я днес следобед като се прибирах от работа. Отиваше към училище.
- Здравейте, госпожо! Как сте? – усмихна ми се момичето, но гласчето й беше изгубило онези прекрасни като камбанен звън нотки.
- Здравей, Стеле! Благодаря, добре с ...
315 18

Тихи сълзи 🇧🇬

Ива крачеше бързо по едва осветените улици. Снегът хрущеше под краката й. Беше сложила ръце в джобовете на якето си. Скрила бе лице в голямата му яка, за да го предпази поне малко от студа. Беше изморена от тренировките в залата за баскетбол и искаше да се прибере колкото се може по-скоро. Мечтаеше ...
239 22

Не искам нищо вече... 🇧🇬

Всичко твое си вземи. Иди си!
И сърцето даже си ти давам.
Оставиш ли го – само ще боли.
Не се обръщай! Моля те, върви си!
Всички спомени в куфара сложи. ...
194 20

Дъжд 🇧🇬

Бързо и силно се сипе дъжда,
като че хиляди чукове удрят сърцето ми.
То се извива, проплаква и стене,
а му се иска от болка да вие.
О, дъжд мой, защо си към мене суров? ...
121 4

* * * 🇧🇬

Навън отдавна вали.
И да спира не мисли дори.
Весели капки по стъклата пълзят,
други пък из небето летят.
Безгрижни са те и щастливи. ...
119 10

* * * 🇧🇬

Стискам зъби...
Колко трудно е да спреш,
когато от вътре ти напира
и искаш да си поревеш,
че времето не ще да спира , ...
113 6

* * * 🇧🇬

Сама съм и иде ми да плача.
Чувствам се безсилна.
Както всеки път, когато си далеч,
и мислите затягат като обръч.
Въпросите нахлуват като вятър, ...
165 18

Да помълчим 🇧🇬

Ти не казваш никога: „Обичам те!”,
но от думите ти винаги струи любов.
Ти не казваш никога: „Искам те!”,
Но ръцете си жадно протягаш.
За да се сгуша в теб. Да помълчим. ...
155 20