Вземи си любовта
Думите ти като остър нож <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
сърцето ми пробождат и дълбаят,
готови да изтръгнат любовта,
оставена ми май назаем и за малко.
Вземи си я – измамница бе явно,
облечена в красива дреха от лъжи.
Не заслужава кътчето й отредено.
Не трябва редом с мойта да седи.
В погледа ми, от сълзи премрежен,
силуетът ти едва се очертава -
отдалечаващ се и вече чужд,
тежък дъх, оставящ на забрава.
Само не бива очи да затварям,
за да не рукнат подир теб молби,
а да започна грижливо да събарям
кулите високи, строени от мечти…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ванда Todos los derechos reservados
