Защо?
Защо животът тъй жестоко ни променя
и заличава младежките копнежи?
Защо замечтаността ни той заменя
със строгата сериозност на годините?
Къде са красотата и мечтите,
нежните усмивки, погледът плах,
радостта, изпълваща душите
от веселият детски смях?
Огледаш се, а само хора
безлични, слели се с тълпата,
капнали, пребити от умора,
живеещи от заплата до заплата.
Боли, погледнеш ли в очите им - бездънни ями.
Боли, докоснеш ли душите им - кървящи рани.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ванда Todos los derechos reservados
6
