Усещане за пустота
Сълзи бавно по лицето ми се стичат.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Мокрят ухаещата на теб възглавница.
Устните ти попиват капките болка,
извиращи от раздвоената ми душа.
Не искам да отварям очи.
Не искам да те гледам с празнота.
Защото погледът ми, лишен от топлина,
ще натъжи очите ти зелени.
Сърцето ти сиротно ще заплаче,
усетило прегръдката на самотата.
Искра надежда по пръстите ти галещи пълзи
и моли за поредна прошка,
но любовта ми избяга изморена и се сви,
скрита тихо между рафтовете с прах -
дрипава, изтъркана от сиво ежедневие.
Остана само споменът за нея,
ровещ в неспокойните ми мисли
и едно усещане за пустота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванда Всички права запазени
Тъжно! Ванда, красива си и в тъгата!
