Едно тъжно откровение...
Няма те. Чувствам се безсилна и ограбена.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Домът в празен. Тишината цари навсякъде.
Само в душата ми бушува болката,
че е изтекъл още един миг без теб.
Цигара запалвам... уж , за да не нервнича.
Ровя из нета, чета, ала очите блуждаят.
Няма те. Бавно убива ме тази пустота.
Обажда се някой. Говорим. Смеем се.
А погледът ми все вратата следи.
Чакам познатите стъпки по стълбите,
изтракването на връзката ключове.
Чакам усмивката ти да ме стопли,
погледът ти нежно да погали лицето ми.
Глупаво е това чувство на ревност към времето,
към всяка твоя минута без мен или мисъл без мен,
но може би животът наистина е твърде кратък
и времето твърде ценно, за да живеем само в очакване.
Годините минават, а аз искам още много да ти дам.
Но не знам как да го направя в самотните си вечери.
Сърцето ми прелива от любов, но тя увисва безтегловно,
защото теб те няма и домът отново пустее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванда Всички права запазени
