Тинаму
72 резултата
Беше краят на лятото - 2
Мина почти месец от почивката им на морето. Служебните ангажименти отново ги погълнаха. Животът вървеше на пълни обороти. Имаха проблем с една от доставките на климатици и управителят нервничеше от няколко дена. Вечер се налагаше да се работи до късно.
Телефонът звънна. Емо го вдигна без да откъсва ...
Телефонът звънна. Емо го вдигна без да откъсва ...
227
12
Беше краят на лятото...
Това разказче се роди във фантазията ми, след като прочетох еротичното продължение „Страст-2” от Христо Костов. Моля, поставете червената точка!J
Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и вод ...
Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и вод ...
220
18
След 15 години...
Мила стоеше облегната на парапета на терасата, загледана в светлините на града и се опитваше да не мисли за нищо. Зад нея се чуваха музиката и веселото жужене на съучениците й. Бяха на среща – 15 години от завършването на гимназията. Заведението й се стори много променено след поредната смяна на соб ...
202
18
Защото така трябва...
Минаваше полунощ. Ива лежеше на дивана. Слушаше тихо нежна музика и затворила очи, прелистваше страниците от живота си. Къде сгреши? Защо всичко се обърка? Искаше само да е обичана, уважавана съпруга и майка. Много ли бе това? А какво стана? Всичко се обърка и то сякаш само за миг. Мига, в който сре ...
201
18
Размисли за един живот
Дали най-хубавото в този живот е еднообразието? Дните се редят един след друг, като еднакви кръгли мъниста от колие, което никога няма да бъде завършено. Ежедневието те е гушнало с топлата си прегръдка и те успокоява с ритмичното си пулсиране. Всичко ти е до болка познато. Нищо не може да те изненад ...
181
8
Среща
Лора нервно пристъпваше от крак на крак. Поглеждаше често към електронния часовник, намиращ се на една висока сграда в центъра на града. Времето сякаш едва едва се влачеше. Не искаше да закъснее и затова дойде дори малко по-рано от уречения час за срещата. Щеше да го види. Щеше да се огледа в очите ...
255
20
* * *
Днес било модерно да се чака, независимо къде и за какво и аз, за да не остана по назад, наредих се на опашката с най-много хора. Заседнах да чакам за „щастие”. „Луда ли си” – ми казваха – „За теб няма да стигне.” Какво като съм луда, защо да не почакам, та нали е за „идеята”... Дъжд валя...слънце п ...
112
10
