Беше краят на лятото...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Това разказче се роди във фантазията ми, след като прочетох еротичното продължение „Страст-2” от Христо Костов. Моля, поставете червената точка!J<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и водата нежно галеше босите им крака. Усмивки цъфваха на лицата им, когато засечаха погледите си. Чуваше се шума на морето и едва доловима нежна музика от едно заведение на плажа. Бяха мечтали за тази почивка с месеци. Искаха да са сами, да се отърсят поне за малко от служебните проблеми, стоварили се на фирмата, в която работеха и двамата.
Неусетно се отдалечиха доста от малкото курортно селце. Сериозният разговор постепенно отстъпи на леките задявки. Двамата обичаха много да се шегуват и често, щом останеха насаме, си подмятаха тънки еротични закачки, които определено засилваха желанието им да споделят любовта си.
- Не ме предизвиквай, миличка! Не знаеш ли какво ми се върти из главата сега? – попита Емо.
- Знам, но за да го направиш, трябва първо да ме хванеш – отговори Вили и смеейки се побягна.
Мъжът бързичко я настигна. Хвана я през кръста и плавно я свали върху пясъка. Легна до нея, облегнат на лакътя си. Дълго се взира в очите й. Топлината в тях го разтапяше. Караше го да я желае още по-силно. Протегна лявата си ръка и нежно, само с върха на пръстите си обходи лицето й. Плъзна ги по гушката й, по гърдите й, чак до коремчето. Надигна се. Докосна с устни нейните. Дъхът му я погали и накара кожата й да настръхне. Една страстна целувка, породена от много копнеж и обич...
Емо се изправи. Подаде ръка на любимата си, за да й помогне да стане. Бавно свали дрехите й, наслаждавайки се на всяка извивка на тялото й. Съблече се и поведе Вили към морето. Навлязоха достатъчно навътре, така че водата да ги покрие до раменете. Застанаха един срещу друг. Мъжът повдигна Вили. Краката й го обвиха около кръста. Пръстите й нежно масажираха врата му. Устните й отпиваха от всяка капчица по лицето му. Доближиха се до ухото му и тихичко промълвиха:
- Желая те!
- Аз също, мила! – с дрезгав от възбуда глас отвърна Емо.
Езикът й очерта устните му и се плъзна при неговия. Той я притисна плътно до себе си. Телата им се понесоха във вечния танц на страстта, изцяло забравили за останалия свят...
Водата правеше движенията им още по-плавни и нежни. Емо леко я повдигна. Гърдите й се показаха над водата, настръхнали и приканващи за ласки. Мъжът приведе глава и бавно с устни започна да обикаля извивките им. Езикът му спираловидно очертаваше зърната. Вили тихичко стенеше. Ръцете й галаеха раменете му. Тялото й се извиваше. Емо я спусна надолу. Изпълни я с цялата нежност, на която бе способен. Минутите се нижеха неусетно. Копнежът, таен дълго, изригна доставяйки огромно удоволствие и на двамата.
Изморени от най- сладките движения, бавно излязоха на брега. Легнаха един до друг на пясъка. Вили сложи глава на рамото му. Леко сви крак и го постави върху неговите. Ръката й се плъзна по гърдите му. Усещаше пръстите му по гърба си и не искаше този миг да свършва. Обичаше този мъж...
Луната осветяваше силуетите им. Лекият ветрец нежно ги докосваше. Звездите им се усмихваха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванда Всички права запазени
