Беше краят на лятото...

Това разказче се роди във фантазията ми, след като прочетох еротичното продължение  „Страст-2” от Христо Костов. Моля, поставете червената точка!J<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и водата нежно галеше босите им крака. Усмивки цъфваха на лицата им, когато засечаха погледите си. Чуваше се шума на морето и едва доловима нежна музика от едно заведение на плажа. Бяха мечтали за тази почивка с месеци. Искаха да са сами, да се отърсят поне за малко от служебните проблеми, стоварили се на фирмата, в която работеха и двамата.

Неусетно се отдалечиха доста от малкото курортно селце. Сериозният разговор постепенно отстъпи на леките задявки. Двамата обичаха много да се шегуват и често, щом останеха насаме, си подмятаха тънки еротични закачки, които определено засилваха желанието им да споделят любовта си.

- Не ме предизвиквай, миличка! Не знаеш ли какво ми се върти из главата сега? – попита Емо.

- Знам, но за да го направиш, трябва първо да ме хванеш – отговори Вили и смеейки се побягна.

Мъжът бързичко я настигна. Хвана я през кръста и плавно я свали върху пясъка. Легна до нея, облегнат на лакътя си. Дълго се взира в очите й. Топлината в тях го разтапяше. Караше го да я желае още по-силно. Протегна лявата си ръка и нежно, само с върха на пръстите си обходи лицето й. Плъзна ги по гушката й, по гърдите й, чак до коремчето. Надигна се. Докосна с устни нейните. Дъхът му я погали и накара кожата й да настръхне. Една страстна целувка, породена от много копнеж и обич...

Емо се изправи. Подаде ръка на любимата си, за да й помогне да стане. Бавно свали дрехите й, наслаждавайки се на всяка извивка на тялото й. Съблече се и поведе Вили към морето. Навлязоха достатъчно навътре, така че водата да ги покрие до раменете. Застанаха един срещу друг. Мъжът повдигна Вили. Краката й го обвиха около кръста. Пръстите й нежно масажираха врата му. Устните й отпиваха от всяка капчица по лицето му. Доближиха се до ухото му и тихичко промълвиха:

-          Желая те!

-          Аз също, мила! – с дрезгав от възбуда глас отвърна Емо.

Езикът й очерта устните му и се плъзна при неговия. Той я притисна плътно до себе си. Телата им се понесоха във вечния танц на страстта, изцяло забравили за останалия свят...

            Водата правеше движенията им още по-плавни и нежни. Емо леко я повдигна. Гърдите й се показаха над водата, настръхнали и приканващи за ласки. Мъжът приведе глава и бавно с устни започна да обикаля извивките им. Езикът му спираловидно очертаваше зърната. Вили тихичко стенеше. Ръцете й галаеха раменете му. Тялото й се извиваше. Емо я спусна надолу. Изпълни я с цялата нежност, на която бе способен. Минутите  се нижеха неусетно. Копнежът, таен дълго, изригна доставяйки огромно удоволствие и на двамата.

Изморени от най- сладките движения, бавно излязоха на брега. Легнаха един до друг на пясъка. Вили сложи глава на рамото му. Леко сви крак и го постави върху неговите. Ръката й се плъзна по гърдите му. Усещаше пръстите му по гърба си и не искаше този миг да свършва. Обичаше този мъж...

Луната осветяваше  силуетите им. Лекият ветрец нежно ги докосваше. Звездите им се усмихваха...