Размисли за един живот

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

            Дали това състояние на летаргия, на монотонно изпълнение на всекидневните задачи без капчица ентусиазъм, не се дължи на СТРАХА? Този страх, който те кара да се чувстваш нищожество. На това страшно чувство за малоценност, насаждано с години и подхранвано всеки ден с някоя уж невинна фраза или дребна забележка. Правиш се на недочул, не доразбрал. И отново влизаш в позната черупка. Защото там си сам и там никой няма да те нарани...

А дали наистина така е по-добре? Или може би там някъде има друг свят. Свят, в който ще бъдеш разбран. Свят, в който няма да го има страха. Свят, в който и ти ще си НЯКОЙ. Ще си човек с главно „Ч”  -  уважаван и себеуважаващ се...

Там, където можеш да си „поговориш” с някого. И този някой да ти обърне специално внимание. Само на теб. Нищо, че не знае коя си, как изглеждаш. И въпреки всичко ти му разкриваш най-съкровените си мисли и чувства. Разтоварваш цялото напрежение, целия товар, който се е трупал с дни, а понякога с години. Разголваш душата си. Няма страшно. Той няма да те види. Само ще прочете думите ти и ако иска ще ти отговори, ще ти даде съвет. Ти няма да видиш укор или отегчение в очите му. Няма да чуеш познатото:”Не сега” или „Точно сега ли”.  Ти не разчиташ на нищо и може би затова не оставаш разочарована. Напротив, всяка думичка получена от него, означава, че вече той е готов да контактува с теб. Ти си специална, макар и непозната. Минутите отлитат, а ти пишеш ли пишеш. Усещаш как мислите ти те увличат в приятен неангажиращ разговор с твоя непознат събеседник. Споделяш неща, които си мислила, че никога няма да излязат извън теб. Не усещаш с каква лекота пръстите се движат по клавиатурата и на екрана виждаш как затворената и комплексирана съпруга, се е превърнала в чувствителна, жизнена, интелигентна жена, на която с удоволствие всеки мъж би отделил някой друг час за приятен разговор. Той разбира, че ти не искаш много. Че не те интересува дали е висок или нисък, слаб или дебел, супер красив или нормален. Знае, че проведения коректен и необвързващ разговор, ще  донесе поне частичка радост и разнообразие и на двамата.

************************************************************

Колко лесно е да полетиш. Няколко думи само и отново добиваш самочувствие. Няколко окуражаващи думи, написани макар и от непознат, са достатъчни, за да вдигнеш глава и да си кажеш: „Аз не съм грозна, нито глупава.” Часовете, прекарани в писане и обменяне на мисли, успяват да заличат всички насмешки и обиди, които те карат да се чувстваш нечия притурка.

Колко си щастлива сега. Сякаш проглеждаш отново след години слепота. Светът можел и да е хубав. Беше забравила това, нали? Мъглата се разсея, ти свали тъмните очила и ето – светлина. Усмихваш се. Игриво пламъче проблясва в очите ти. И идва ти да изкрещиш с пълно гърло: „Аз съм жива. Аз съм тук.”. Самотата ти вече е заменена с приятен унес, изпълнен с фантазии и очакване за новия ден, за брилянтния наниз от думички, предназначени за теб. Какво ли ще ти пише? Какво ще иска да разбере за теб? С какво ще те омае? Ще сподели ли мислите и чувствата, които го вълнуват в момента? Ще бъде ли искрен? Ами ако всичко е само блян? Какво от това. Ти очакваше ли нещо? Поиска ли обещания? Не. И така трябва. Ти получи душевната си свобода и това е достатъчно. Напълно достатъчно...