Вяра
Вглеждах се в хората и чаках<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
да срещна лицето ти нейде в света.
Дълги нощи за тебе аз плаках.
Със сълзи разпръсвах своята тъга.
Аз вярвах, че ще те открия,
вървейки из нечия тълпа.
И че любовта си няма да скрия,
дори и несподелена да е тя.
Аз вярвах, но не във бога,
а в една далечна звезда,
с която непременно ще мога,
ще трябва да намеря любовта.
Колко време те търсих, не зная...
Колко време за тебе копнях...
Помня само зова ти в безкрая,
към който безспир се стремях.
Сега пак мечтая, но за друга звезда.
Сега пак вървя и диря следа.
Но този път не съм сама –
имам теб и любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванда Всички права запазени
