Знам,че те има
Лети си времето. Безжалостно затрупва<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
всяка неизживяна от нас минута.
Препуска с огромни стъпки.
Дали защото самотните ни мигове са тъжни
или пък желанието му да ни събере
е по-силно от строгата ограниченост на законите?
Ще ми се да го спра понякога,
щом се уморя от бързия му ритъм.
Ала стискам зъби, събирам сетните си сили
и си казвам: „още малко, само още малко”.
И тъй унесена в стремителния полет,
понесена от мисълта, че съществуваш,
аз крача, мъчейки се да настигна времето.
И може би там някъде в хоризонта на мечтите,
дори и мъничко след времето,
аз вярвам, че ще те открия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванда Всички права запазени
, защото учениците ми щяха да си останат едни заблудени овчици в огромния свят на компютърната техника 
