Чужда
Погледна ме. Прошепна:” Твой съм”.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />Остави ме с целувки да те изучавам,ръцете си по тялото да плъзгами тихия ти стон от страст да чувам.Върховно бе с ласка да откривамизвивка всяка толкова желана.Копнежа свой да не прикривам..и за миг да бъда най-мечтана...
Но яви се „тя”. Застана помежду ни.Напомни ми, че чужда съм,че нямам право да те любя.Магията изчезна. Почувствах, че те губя…
Тихо като сянка аз си тръгнах.Сълзите ми се стичаха от болка.Душата ми бе рана...
Исках те, но бях излишна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванда Всички права запазени
Ама така става като реших да открадна малко служебно време, за да си оправя главоблъсканиците от снощи
