9.06.2006 г., 21:18

Лутаници

126 0 20

Броя дните. Броя минутите.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Мислите се лутат.

Чакам те. Прибираш се. Целуваш я.

Вечеряте...проблемите...децата.

Часовете летят.Аз пак чакам.

Най-после. Става десет.

Време е за мен.

Усмихваш се. Казваш:” Здравей!”.

Протягаш ръка.

Докосваш лицето ми.

Потъвам в очите ти,

жадни за обич и нежност,

жадни за мен.

Грешно е. Тъжно е. Боли.

Съвестта говори.

Бягам. Крия се.

Любовта ме връща.

Омагьосан кръг.

Душата плаче и копнее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Омагьосаният кръг на безизходицата!
    Поздрав!
  • И е чужд,и е твой,но повече чий е?
    За пореден път ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Ванда, чета те редовно и с огромно удоволствие!
    Ти познаваш Човека, което те прави истински творец.
    Продължавай все така да разплиташ нишките на човешката душа!
    6!!!
  • Благодаря на всички!!!
  • Има край ако сам го сложиш. Но първо трябва да събереш сили....
    Поздравления за стиха!