Jul 23, 2005, 12:14 AM

Играта на любовта

  Poetry
118 0 0

С дъх на пролетни цветя

пристига рано в заранта

и ето,пак долита тя-

красавицата любовта.

С нежност и добри слова

на рамото ти кацва пак

и ти играеш таз игра

от съмване ,та чак до мрак.

Като мелодия вълшебна

разнася се и във нощта,

на всеки му е тя потребна-

познайницата ни добра.

На сън или наяве

танцуваме в безумна страст,

дарени със безценно здраве,

в ръцете си държим таз власт.

Но зимата отново иде

със своите бури и мъгли

и любовта ще си отиде-

сърца да търси по-добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments