Играта на любовта
С дъх на пролетни цветя
пристига рано в заранта
и ето,пак долита тя-
красавицата любовта.
С нежност и добри слова
на рамото ти кацва пак
и ти играеш таз игра
от съмване ,та чак до мрак.
Като мелодия вълшебна
разнася се и във нощта,
на всеки му е тя потребна-
познайницата ни добра.
На сън или наяве
танцуваме в безумна страст,
дарени със безценно здраве,
в ръцете си държим таз власт.
Но зимата отново иде
със своите бури и мъгли
и любовта ще си отиде-
сърца да търси по-добри.
© Елица Иванова All rights reserved.