23 jul 2005, 0:14

Играта на любовта

  Poesía
121 0 0

С дъх на пролетни цветя

пристига рано в заранта

и ето,пак долита тя-

красавицата любовта.

С нежност и добри слова

на рамото ти кацва пак

и ти играеш таз игра

от съмване ,та чак до мрак.

Като мелодия вълшебна

разнася се и във нощта,

на всеки му е тя потребна-

познайницата ни добра.

На сън или наяве

танцуваме в безумна страст,

дарени със безценно здраве,

в ръцете си държим таз власт.

Но зимата отново иде

със своите бури и мъгли

и любовта ще си отиде-

сърца да търси по-добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios