илюзии

Poetry

124 0 2

Мълчи, мълчи несретнице! Защо се наричаш тъй гордо съдба? Какво направи с мене проклетнице? Как живота ми пръсна така? Не иска при мене да идваш, недей! Това е моята кочина, моят позор, това е моята радост и ключ към живота, това е моята болка и моят затвор. Това е моето аз с високи стени, не влиза никой с нечисто сърце! Не ще го превърнеш ти в руини, защото ще срутя пред теб самото небе.