samira
17 results
оковите 🇧🇬
Герои сме на фентъзи роман, мълчанието е непознато. Болни сме от глад необуздан, желязото превръщаме във злато. Вървим напред и все така вървим, не спираме дори на светофари. Без обич сме, не мразим, не скърбим, лъжливо се наричаме другари. Достойнството е неприлично, Живеем, за да имаме пари. Морал ...
102
12
Изгубени 🇧🇬
Тушираме мъката си с алкохол, вярваме в поличби, в пророци. Мечтите ни малки, разпиляни на сол, от хората, роби на милиони пороци. Надеждите, скрити за по-добри времена, ръждясват и се забравят полека. Сърцата скърбят за нелепи неща, уморени ходим по незнайна пътека. Душите ни празни, от незнайно ко ...
184
24
събличах се.... 🇧🇬
В окови от злато ръцете ми слаби се движат на два сантиметра... Събличах се и дрехите ми падаха горда бях, но знаех, че не съм в очите им. Събличах се, сълзите също падаха, усещах болката в гърдите им. Танцувах им и знам, че им харесваше, танцувах малко, както винаги. Танцувах им, в очите нещо блесв ...
149
8
илюзии 🇧🇬
Мълчи, мълчи несретнице! Защо се наричаш тъй гордо съдба? Какво направи с мене проклетнице? Как живота ми пръсна така? Не иска при мене да идваш, недей! Това е моята кочина, моят позор, това е моята радост и ключ към живота, това е моята болка и моят затвор. Това е моето аз с високи стени, не влиза ...
123
2
Къде си, любов? 🇧🇬
Къде се криеш, любов? Кърви раната. Хайде ела да я затвориш сега! Какво ще кажеш за другата, старата? Колко рани отвори в нощта? Как да ти вярвам, любов? Лъга ме толкова пъти! Как да преглъщам сълзите, като страшно боли? Как да забравя отново смеха ти? Как като страта рана още гори! Името ти колко л ...
274
10
морска елегия 🇧🇬
Капитанът, гордо облегнат на кея, замислен стои и пуши лула. Замислен е той навярно за нея, умна, чаровна и горда жена. Безбройни пътувания-опасни и дълги! Самоотвержен е той, не познава страха, поглежда писмата-с огорчение пълни, но той не пролива тъй просто сълза. Той гледа звездите, но не е роман ...
138
4
