писмо до татко капитан
Къде си, татко капитан, върни се бързичко при мене!
Аз искам да си тука за рождения ми ден.
Побързай, татко, няма вече време.
Нима обичаш ти вълните повече от мен?
Не се бави, не искам да ми носиш и играчки.
Едва ли ще запълниш празнотата.
Не ти се сърдих и за първите ми крачки,
но моля те, довечера почукай на вратата.
Ела си, татко, ела заради мама.
Всяка вечер плаче тайничко от мене.
Плаче, и макар да е голяма,
брои по календара останалото време.
Понякога отивам на брега и сълзи ми потичат,
намразил съм морето, дето повече обичаш.
гледам другите деца с бащите си да тичат...
Понякога се чудя защо не си избрал да си до мене.
© Мирела All rights reserved.
