ИЛЮЗИЯ
Есента заприлича на ято.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Листата звънят като грях.
Бях ли което желаех или
просто превърнах се в страх?
Младостта заприлича на старост.
Свободата на птица в кафез.
Любовта се увлече, за жалост
по досадата, взела превес.
Врабец заприлича на зрънце.
Луната - комат празнота.
Добротата обърках със слънце
окъпало с обич града.
Ножът на кръв заприлича.
Искам само да срежа това,
което попречи да бъда
твойта малка любима вина.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
