ИЛЮЗИЯ
Есента заприлича на ято.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Листата звънят като грях.
Бях ли което желаех или
просто превърнах се в страх?
Младостта заприлича на старост.
Свободата на птица в кафез.
Любовта се увлече, за жалост
по досадата, взела превес.
Врабец заприлича на зрънце.
Луната - комат празнота.
Добротата обърках със слънце
окъпало с обич града.
Ножът на кръв заприлича.
Искам само да срежа това,
което попречи да бъда
твойта малка любима вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
