Импресия
Импресия
Когато
по стръмно
реката се спуска
и няма прегради,
и всичко е лесно -
тя луда и млада е,
с пенливи коси,
играе с брега,
а той не се сърди
че взима от него...
Дълбае и носи,
а той я прегръща,
едвам я удържа...
Смях на кристали
се сипе и пръска
прохлада и свежест
по пътя надолу...
После -
притихва
след дългия път
и потъва в морето реката...
* * *
Но ако по пътя на дива река
се изправи внезапно преграда
или праг, или пропаст дълбока,
тогава
от неизбежност,
от невъзможност,
от срив
и от сила
проправя ждрела,
на водопад се превръща,
бунтува се, но все по-красива
я вижда брегът и.
Дали я боли снагата
когато се вие
и в пръски разбива,
дали изнемогва
скалистият бряг?
Не вярвам!
В това е магията -
не може реката без бряг
и няма по-тъжна картина
от пресъхнало речно корито...
© Доли All rights reserved.
