5 jul 2006, 22:38

Импресия

  Poesía
129 0 26
Импресия Когато по стръмно реката се спуска и няма прегради, и всичко е лесно - тя луда и млада е, с пенливи коси, играе с брега, а той не се сърди че взима от него... Дълбае и носи, а той я прегръща, едвам я удържа... Смях на кристали се сипе и пръска прохлада и свежест по пътя надолу... После - притихва след дългия път и потъва в морето реката... * * * Но ако по пътя на дива река се изправи внезапно преграда или праг, или пропаст дълбока, тогава от неизбежност, от невъзможност, от срив и от сила проправя ждрела, на водопад се превръща, бунтува се, но все по-красива я вижда брегът и. Дали я боли снагата когато се вие и в пръски разбива, дали изнемогва скалистият бряг? Не вярвам! В това е магията - не може реката без бряг и няма по-тъжна картина от пресъхнало речно корито...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios