Ива

Ива

Тиха, прелестна, превила
клоните си, с тях завила
две врабчета добросърдни,
а наоколо с деца се пълни.

Нямат спирка, ни умора,
палави са те на двора.
И към нея във захлас,
весело крещят на глас.

Дърпат смело тънки клони,
няма кой да ги прогони.
Ива плаче, но мълчи,
няма вече там врабци...

12022004