Ива

Поезия

127 0 0

Ива

Тиха, прелестна, превила
клоните си, с тях завила
две врабчета добросърдни,
а наоколо с деца се пълни.

Нямат спирка, ни умора,
палави са те на двора.
И към нея във захлас,
весело крещят на глас.

Дърпат смело тънки клони,
няма кой да ги прогони.
Ива плаче, но мълчи,
няма вече там врабци...

12022004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари