Nov 3, 2005, 10:53 AM

Измамен блясък

  Poetry
117 0 6



Заслепява ме се от ярка светлина,
измисляме си нашите слънца,
които са само нажежени крушки,
а ние въртим се около тях като заблудени пеперудки
- нещастни, излъгани от топлината им  гореща,
блъскаме се в стъклата им насреща.
Кръв се стича по лицата ни,
болка и гняв изригва от сърцата ни.

Но ние сме твърде упорити,
мислим си, че зад тез стени са скрити
нашите надежди и мечти,
а лампичаката просто си гори.
Примамва ни със своя блясък,
чува се в далечината крясък.
Някой, някъде на парчета разби
и крушката и наивните си мечти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments