Измамен блясък
Заслепява ме се от ярка светлина,
измисляме си нашите слънца,
които са само нажежени крушки,
а ние въртим се около тях като заблудени пеперудки
- нещастни, излъгани от топлината им гореща,
блъскаме се в стъклата им насреща.
Кръв се стича по лицата ни,
болка и гняв изригва от сърцата ни.
Но ние сме твърде упорити,
мислим си, че зад тез стени са скрити
нашите надежди и мечти,
а лампичаката просто си гори.
Примамва ни със своя блясък,
чува се в далечината крясък.
Някой, някъде на парчета разби
и крушката и наивните си мечти
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Все права защищены
