ИЗМИСЛИХ ТЕ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Измислих те. Навярно нощем,
когато във прозорецът, луната болна
от жалост и от мисли кротко плака...
Измислих те. И сигурно затова
въздушна, дъх на ангел и милувка
над мене свеждаш длан и сякаш хлад
погалва ме по пламналото чело.
А аз съм тук.. А ти си там- далеч,
високо някъде, над грапавите сгради.
Останало е още малко в моя земен път.
И като мъглата сутрин, в зимен ден
разнесена от ледения вятър,
ще се издигна кротко, сред камбанен звън
и някъде в небето ще те стигна .
© Светослав Иванов All rights reserved.
