Кадифе
Полъх нежен ме омая,
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.
Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.
Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.
Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.
Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.
Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.
Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.
© Весела Иванова All rights reserved.
