Кадифе
Полъх нежен ме омая,
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.
Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.
Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.
Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.
сякаш бе разцъфнала гора.
Исках с тебе да разкрия
утринната красота.
Бях за тебе аз милувка,
нежно галеща с ръце.
Кожата ми ти обичаше да казваш,
че е кадифе.
Бавно спускаше по нея пръсти,
сякаш беше наркотик,
искаше да може вечно
да застине този миг.
Аз не искам да забравя
гъдела от твоите ръце.
Топлината,със която гали
кожата ми кадифе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Иванова Todos los derechos reservados
