Кажи ми
На пейка под самотната липа,
стояхме често чак до вечерта.
И на кристално чистата река,
с теб миехме си старата кола.
Без пейка е сега нашта липа,
отделно чакаме с теб вечерта.
Пресъхнала, кристално чистата река.
На мивка мия новата кола.
Къде ли си, сега в тази нощ
и като мен замислен ли не спиш ?
Или с друга, вече щастие делиш ?
Как искам с мен сега да споделиш.
Сърцето ми отчаяно тупти.
Живея със несбъднати мечти.
Сама съм аз и много ми тежи.
Кажи ми ти, щастлив ли си? Кажи.!
Ах, времето пълно със спомени,
тече си, тече си само.
Но винаги нещо отнема ни
и нищо не връща.....Защо ?
© Пепа Деличева All rights reserved.