Кажи ми

На пейка под самотната липа,

стояхме често чак до вечерта.

И на кристално чистата река,

с теб миехме си старата кола.

          Без пейка е сега нашта липа,

          отделно чакаме с теб вечерта.

          Пресъхнала,  кристално чистата река.

          На мивка мия новата  кола.

Къде ли си, сега в тази нощ

и като мен замислен ли не спиш ?

Или с друга, вече щастие делиш ?

Как искам с мен сега да споделиш.

          Сърцето ми отчаяно тупти.

          Живея със несбъднати мечти.

          Сама съм аз и много ми тежи.

          Кажи ми ти, щастлив ли си? Кажи.!

Ах, времето пълно със спомени,

тече си, тече си само.

Но винаги нещо отнема ни

и нищо не връща.....Защо ?